В настоящата версия на интеграцията пациентите са винаги с биологичен вид човек и се идентифицират с нула, един или повече идентификатори, като:

• ЕГН;
• ЕНЧ;
• Идентификатор на медицински случай (История на заболяването, ИЗ, низ без контрола);
• Амбулаторен номер (низ без контрола);
• Идентификатор на пациента във външната система (низ без контрола , не се обработва и е само за диагностика на интеграцията).

Атрибути на пациента, които са от значение за iLab:

• Три имена (име, презиме и фамилия);
• Дата на раждане;
• Пол.

Всички останали атрибути ще бъдат игнорирани.

Няма ограничения в кодирането на отделенията. Всяка институция (болница или друго) сама кодира отделенията, ако те са от значение за интеграцията. Важно е да се знае че на база на кода на отделението (от PV1 сегмент) и финансовата сметка (от BLG сегмент) се формира т. нар. схема на продажба в ЛИС iLab, според която се начисляват суми по различни сметки на субекти-поръчители (ниво болница, ниво отделение и т.н.).

Доколкото всички практикуващи лекари в България са задължени да имат активно членство в БЛС, то в настоящата интеграция навсякъде за кодиране на лекар ще ползваме УИН, издаден от БЛС. Идентификацията обикновено става в поле от тип XCN, то за посочване на УИН следва да се ползва:

• XCN.1 - Id Number - УИН който желаем да предадем;
• XCN.9 - Assigning Authority - Издател, посочваме BLS;
• XCN.13 - Identifier Type Code - Тип на идентификатора, посочваме DN (Doctor number).

Изследванията следва да се кодират по системата LOINC, разработена от Regenstrief Institute. При определени обстоятелства, например една лаборатория работи само с една външна интеграция, могат да се ползват и частно разработени кодове. СКАЙУЕР Груп горещо препоръчва придържането към LOINC стандарта, поради неговата всеобхватност, надеждност и преносимост. Изключение от това правило са специфични за дадена организация диагностични пакети, които пакетират по уникален за организацията начин различни общоприети изследвания. Препоръката ни е да се избягват подобни практики.

Като допълнителен идентификатор, окуражаваме имплементаторите на интеграции да добавят и алтернативно кодиране със собствени entity кодове, например primary keys в техните системи. Това дава добри възможности за диагностика на комуникацията. За повече информация - виж OBR сегмент

Ако не е указано друго, мерните единици са в система SI. Начина им на изписване е съгласно The Unified Code for Units of Measure - UCUM (http://unitsofmeasure.org/).

Идентификацията на проби става с баркод етикет. Възможно е ползването на фабрично баркодирани епруветки, както на такива, баркодирани в отделението. Когато външната система поддържа възможност за собствено баркодиране на проби, то следва да се спазват следните ограничения:

Атрибути на пробата са:

• Баркод - 1-D баркод, вида на който се уговаря при конкретната инсталация. Ако не е посочено друго, да се ползва Code 128;
• Вид на материала (препоръчително по Snomed CT, алтернативно според HL7 table 0487 или частни кодове);
• Дата-час на вземане;

Всяка проба се баркодира с уникален баркод, като:

• Веднъж използван, баркода не може да бъде повтарян за други проби;
• Баркода е буквено-цифров низ (A-Z, 0-9), винаги започващ с латинска буква (префикс) и продължаващ с уникален низ по-нататък (препоръчваме последователно номериране, изразено в 36-чина бройна система (латински главни букви и цифри) и дясно подравнени с водещи нули за допълване до минималната дължина);
• Префикса на баркода се уговаря за всяка конкретна инсталация;
• Баркода има минимална и максимална дължина, които се уговарят за всяка конкретна инсталация;
• Ако няма други съображения (например обратна съвместимост при някои лабораторни апарати), препоръчителния вид на баркода е Code 128, Set A.

Лабораторните резултати в голямата си част са числа или текст от типа на „отрицателен“ и подобни. В микробиологията обаче, се използва специфично кодиране на микроорганизми. Това става по системата Snomed CT.

Всички диагнози в настоящата интеграция се кодират по стандарта МКБ-10, разработен от СЗО. Българската версия на стандарта се управлява от НЦЗОА към Министерство на здравеопазването - МКБ-10

При някои интеграции е важно да се предаде източника на финансиране на процедурите по поръчката. Доколкото ЛИС iLab обикновено е подсистема на БИС и не разполага информация за приема на пациента, то се налага БИС да укаже какво е финансирането. За тази цел се ползва сегмента BLG, чрез който се изпраща абстрактното понятие сметка. На база на отделението и сметката, ЛИС iLab класифицира пациента и прилага дадени цени и начин на плащане, както и неговия източник.